Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2010 15:23 - Заскрежени сълзи (2)
Автор: dimitarjulev Категория: Други   
Прочетен: 628 Коментари: 0 Гласове:
0



      В милицията вече се бяха струпали големците на селището , цивилни и формени милиционери от районния център Кослан.Вратата беше отворена и още на в хода Светослав изтръпна от гледката, която се откри пред премръзналите му очи.На пода лежеше по гръб с разперени ръце и с широко отворени и застинали сини очи непознат за него старшина. Личаха по гърдите и шията му кървави рани.Кръвта бе застинала като ореол около главата му.       Светослав винаги носеше със себе си два фотоапарата, но този път взе само “Екзактата” и фотосветкавицата, защото с другите два - “ Кодак” и “ Киев” фоторепортьорът Лео   беше заминал с хеликоптер в Архангелска област, известна със своята пъстърва, където подготвяха нови сечища. И двете неща привличаха хората , но като че ли пъстървата беше определена за тиганите и скарите на началниците, а треските - за горяните, така наричаха секачите на борове.       На Светослав се струваше, че застиналите очи на убития милиционер се бяха впили в неговите със застинал ужас, изкочили от орбитата си. С треперещи ръце махна капачката на обектива , погледна през окуляра и започна да фокусира кадъра, но фотоапаратът се запоти от топлото и образът се замъгли. Изтри го с гюдерийката, но отново нищо не се получаваше. Едва след няколко избърсвания светкавицата блесна, осветила трупа ярко и за миг. Трябваше за по- голяма сигурност да направи още няколко кадъра, но не можеше, защото ръцете му трепереха;чувствуваше слабост и гъдел в коленете си и се опря о стената.       - Какво става? По-бързо не може ли? - каза някой зад гърба му с вледенен и апатичен като на робот глас.        Сега. - отвърна Светослав и продължи да фотографира. - Готов съм.       - Не бързай! Има още. -рече Леденият глас. - Влизай в голямата    стая! Хайде! Какво си се разлигавил като жена?       Отвориха отсрещната връта, където се намираше общата канцелария, стая със самоделно направени дървени скамейки,приличаща повечето на механа , отколкото място за бюрократични инквизиции на граждани, неслучайно попаднали тук, макар и с покана и без покана, но нуждаещи се от подписите на началството, или печата на всеизвестното учреждение под пагон. На пода лежеше със забит нож в гърдите цивилен милиционер, а до него капитан, прострелян в лицето. През открехнатата врата на малката стаичка, където Людмила, тъмнокоса комячка, заверяваше и даваше паспортите, не се виждаше никой.       - Тези хора без оръжие ли са били? Как може да ги причукат като пилци? – пре зъби  прошепна  Коровин.        - Не знаеш ли, че вечер заключват в желязната каса оръжието в стаята на Людмила? -троснато и даже със злоба му, отвърна офицерът, който стоеше в левия ъгъл с обемиста кожена чанта.- Такова е раз-по- реж-да-нето! - натърти с още по-голяма нервност и злоба той.          Кръвта и барутният дим излъчваха в стаята  миризма, която беше близка до тамян. Настъпи тишина, която нарушаваше само щракането на фотоапарата. Светослав чувствуваше как пулсира кръвта в слепоочието му и чуваше въздишките на хората около себе си.. Едни бяха стиснали устни, други бяха отворили широко навлажнените си очи. ..        Светослав познаваше двама от убитите милиционери.Единият бе родом от Краснодарския край, а другият от район край Байкалското езеро. След месец - два трябваше да пристигнат на постоянно живеене жените и децата им. Тук заплатите бяха по-големи отколкото във вътрешността на Русия и те се надяваха да спечелят пари, за да си купят лека кола. Изкарваха се допълнително рубли освен заплатата и по друг начин: от бракониерите в лова и черноборсаджиите в търговията на дефицитни стоки като водка и модни дрехи. Те даваха мило и драго само и само да не им се прече в работата.       - Панорамна снимка можеш ли да направиш? - Бутна го с пръст зад гърба Леденият глас. Чудна работа! Този човек не излизаше никога напред, сякаш се боеше да не попадне пред обектива на фотоапарата.       - Мога.      - Тогава какво чакаш? Действувай!      Светослав постави широкоъгълния обектив и когато погледна през окуляра, забеляза през прозорчето, зад което работеше,   Людмила; тялото и облегнато безжизнено на високо кресло.Бандитът бе стрелял в лицето й и то бе обезобразено от едри съчми. Яката на поплинената й риза бе изправена, изглежда поради близостта на дулотото на пушката. По о   По трупа й мержелееха някакви бели петна.        След като направи панорамната снимка Светослав се приближи до прозорчето , за да фотографира трупа на Людмила и разбра, че мъглявите петна бяха направени от разпръснатия мозък на момичето.       - Не мога. - с мъка произнесе той.       - Бъди мъж! - сложи ръката на рамотото му приближилия се до него Коровин. - Само минутка...щрак и край .      - Ти войник не си ли ходил?! - Снимай! - викна човекът с чантата в ъгъла и отиде при Светослав, повдигна фотоапарата пред очите му и добави: - Хайде, раз...и готово..       - Човек ли е извършил всичко това? Страшно... - изтръгна се неволно от устата на Светослав.       - Човек-животно. Хайде снимай! Нямаме излишно време! - каза Леденият глас.       Откъм коридора се дочу женски старчески глас, който фъфлеше:       - Пред бога всички сме равни.       Беше чистачката баба Ефросина, беззъба женица над седемдесетте години . Наричаха я баба Яга заради сбръчканото й лице, прегърбената й фигура и единственият й крив зъб в устата, който стигаше с върха си средата на горната й устна.       - Само ти ни липсваше! Бягай навън, после ще чистиш!- сопна й се ниският на ръст и с буйна руса коса местен началник по дърводобива от руска страна.       - Благодари се на твоя бог, че те е нямало, иначе и ти щеше да лежиш като тях! - допълни Леденият глас.       - Ами, бандитът щеше да се уплаши от нея и щеше да избяга. Ха-ха! - присмя се някой в дъното. на коридора, намиращ се в близост до старицата. Баба Ефросина като влачеше крака, обути в големи кечени ботинки, излезе.       Минутката на диалога със старицата успокои Светослав и той можа да фотографира трупа на Людмила. Без да прибере в чантата фотоапарата погледна въпросително Коровин.       - Тръгваме веднага да проявяваме филма и да правим снимки. - отговори на погледа му той.       - Стойте! И аз ще дойда с вас. - заповеднически рече Леденият глас. Светослав се обърна назад и видя висок на ръст капитан, облечен в огромна шуба, стигаща почти до глезените му и също така голям калпак, схлупен над веждите му.       - Разбрахме се, нали? Хайде, тръгваме! - продължи със заповеднически глас той и след секунда добави:- Няма какво да се прави, всичко е свършено тука...- последните думи произнесе не с м онотонния глас на робота ,а с друг, който беше по-топъл, човешки. ..                                                                              +++++             За по-голяма сигурност във фотолабораторията се наложи да прави нов проявител и фиксаж. Донесе от редакцията, която се намираше отсреща, два стола и Коровин и Леденият глас седнаха до вратата. Двамата пушеха цигара от цигара и мълчаха. Едва когато негативът бе проявен и и прищипан на вървичка край вентилаторната електрическа печка Леденият глас запита отново монотонно:       - Получило ли се е ?       - Да. -отговори Светослав. - Ако искате можете да видите сам кадрите, но дръжте филмчето с палци в краищата му.       - Зная. Ще извадите по пет снимки от всеки сполучлив кадър. Ще ги взема със себе си заедно с негатива. Нищо не бива да остава тука! Разбра ме, нали?       Светослав кимна утвърдително с глава, извини се и влезе в редакционната стая. Върна се с шише водка в ръце.        - Да пийнем по чашка! - предложи той.       Леденият   глас кимна утвърдително с глава и с полуусмивка благодари, когато му бе поднесена пълната чаша.. Коровин извади от вътрешния джоб на шубата си сушена риба, завита във вестник, и смигна:       - Как викате вие в България? Като няма раци и рибата е рак.       - Не. Обратното: като няма риба и ракът е риба.       - Все едно. И двете стават за мезе.- отговори Коровин. - Нека сега рибата да поплува във водката.       Чашите звъннаха и тримата ги изпиха до дъно.Топла струя премина през гърлото, после на талази се разля по тялото на Светослав. Отвори чешмяния кран на мивката и подложи устни под струите вода. Коровин му поднесе парче риба за мезе.       Негативът изсъхна бързо. Светослав угаси светлината и го постави на полския копирен апарат “Крокус”, включи го, фокусира обектива и на копирната рамка се появи първият кадър - трупът на непознатия милиционер. Постепенно, особено след третата чаша с водка, Леденият глас стана по-словоохотлив:       - Това е Серьожа. От Москва го командироваха. Само той беше въоръжен, но...       - А другите? Къде им е оръжието? - попита с половин уста Коровин. Боеше се да не задава излишни въпроси. - Нима са нямали време да го извадят от заключената каса при Людмила?       Изглежда Леденият глас се нервираше, защото се чу леко проскръцване на зъбите му. А може би и риба да е дъвкал.       - Нямали са време. Ключът на касата бил в джоба на Серьожа.Пратили са го от Москва тук, защото имало донос, че със служебното оръжие се избиват мечки. Трябвало да се направи проверка на патроните, анализ на оръжието и...Но това са вътрешни работи.... - отговори Леденият глас и добави:- Май че много се разприказвахме. Станалото - станало. Трябва да се залови тази сволоч, защото и други мръсотии може да направи. Причерняло му е и си е сложил главата в торба.       У Светослав се породи желанието да си остави за спомен по една симка от произшествието. Но как да стане това? Леденият глас и Коровин не мърдаха на никъде и го следяха с поглед в ръцете. Когато заобръща снимките във фиксажа забеляза да жълтеят две-три от тях.       - Брак! - рече той и ги хвърли в   кошчето за боклук. Надяваше се после да ги прибере, но Леденият глас ги извади от там, накъса ги и ги пусна обратно.        - Нали казах, че нищо не трябва да остава тук!       Докато Светослав копираше снимките, мълчаха. Когато свърши и последния кадър, включи светлината .Сега бегло и спокойно можа да разгледа лицето на Ледения глас. То бе бяло и нежно като на момиче, с рижави мустачки, които едва се виждаха, и дълбоки бръчки, спуснати от долната част на носа до брадичката. На лявата му буза личеше дълъг белег от рана. Навярно от нож.        Светослав сушеше снимките, а Леденият глас и Коровин допиваха шишето с водка. Рибата свърши и Светослав си спомни, че в ъгъла има   кашон с буркани мариновано доматено пюре. За пиячите това щеше да бъде сюрприз, с който можеше да се направи така нареченото “Кровавое мери” - водка, примесена с доматен сок.       Зад вратата се дочу кучешко скимтене и драскане с лапа.       - Струва ми се, че имаме гости. - каза Коровин и надникна навън.        Наострил уши, изплезил език и с гальовен поглед Лорда вдигна предните си лапи, но не смееше да влезе вътре щом усети, че има чужди хора. Коровин го хвана за шията и го задърпа, но безуспешно.       Лорда си имаше много приятели сред българите в селището, но най-беше привикнал към Светослав. В началото влизаше в редакцията и сядаше пред бюрото, но веднъж дойдоха началници, започнаха да говорят разпалено, недоволни от критиката във вестника, като изтъкваха, че той попада и в западноевропейски, та даже и американски дипломати и те ще  го използуват като пропаганда , за да изтъкнат , че цветущият живот при социализма е буренясъл. Лорда изръмжа изпод бюрото и им се озъби. Единият от тях го ритна с крак и той го захапа за крачола. После те се оплакаха на “високо място” в Москва, че журналистите били толкова страхливи, че взели куче-помияр при себе си и го насъсквали срещу несимпатични за тях личности.       След няколко остри забележки кучето разбра, че не трябва да влиза при хората и обикновено чакаше Светослав край външната врата и вървеше на две-три крачки след него. Никой не знаеше къде нощува, защото не го виждаха при другите кучета на отдушниците на парното отопление. Всяка сутрин се появяваше до входа на жилищния блок, където живееше Светослав, изчакваше го и го изпращаше до редакцията. В България той се отнасяше с отвращение към кучетата, особено бездомните, но на Север, дали от суровия климат и още по-суровите живот и работа на “горяните” /така наричаха секачите в тайгата/ от многото спречквания, възникнали даже за дребни неща, между началници и подчинени, той се привърза не само към Лорда, но и към другите негови събратя. Лорда му отвръщаше с мълчалива вярност, каквато може да прояви само едно вярно куче.       Светослав сложи готовите снимки в плик, подаде ги на Ледения глас, който благодари полуусмихнат и ги сложи във вътрешния джоб на шубата си, замисли се за миг и каза:       - А негатива?      - Да. Щях да забравя. - гузно отговори Светослав, извади го от копирния апарат и след като го постави в касетка, му го подаде. Все пак внимателният милициинер не се досети да провери сушилнята, на чиято обратна и неоткрита част Светослав “забрави” няколко снимки. За довиждане Леденият глас грабна в огромната си ръка ръката на Светослав, стисна я до изпращяване и вече не с леден, а с топъл и бодър глас каза:     - Х ората се запознават в началото, а ние накрая. Казвам се майор Шабалин. Павел Михайлович. Светът е малък, може и да се срещнем отново.       - Дай боже да не е по такъв повод... - въздъхна Светослав.      -Дай боже...След всяко лошо идва и хубавото!


Тагове:   сълзи,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dimitarjulev
Категория: Други
Прочетен: 53835
Постинги: 36
Коментари: 4
Гласове: 10
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031