Постинг
06.06.2010 15:27 -
Заскрежени сълзи (3)
Колкото и да се стараеха властите да прикрият кървавата драма в милиционерския участък в Усогорск, това не можеше да стане, защото още през същата нощ цялото селище узна за произшествието и настръхна от уплаха. Убиецът се оказа престъпник, избягал от лагер в тайгата. Но откъде бе взел ловджийската пушка никой не можа да разбере. И защо се е насочил към най-рискованото за него място - милицията? Вероятно за да вземе от там оръжие и пари, които хората от управлението понякога поставяха в касата за по-голяма сигурност. А може би някаква мъст към хората с пагони го бе насочила там? Навярно преживяното в лагера с години е трупало омразата и с е е пораждала целта в живота му да диша въздух на свобода и да отмъщава на хората с пагони.
Шансът да оживее като самотник в тайгата и да не го открият беше много малък, защото не можеше да пренощува в гората, колкото и добре да бъде облечен, тъй като след часове щеше да се превърне в премръзнал труп. На глад и жажда може да се издържи с дни , но на четиридесетградусовия студ - не. Трябваше да търси подслон в някое от малките селища наблизо, или в горска къщичка дълбоко в тайгата, каквито имаше построени от години, за да намерят подслон в тях заблудулите се в горските дебри ловджии или други местни хора. За да се намери такъв приют бе необходимо да се познава района, да се знаят пъртините в гората, иначе човек не можеше да премине и двеста метра през натрупания до пояс сняг. Можеше да се затъне в някоя пряспа или разледена пролука на блатата. Тогава бавно щеше да настъпи бялата смърт.
По всяка вероятност убиецът се криеше някъде наблизо и може би готвеше нови кървави планове, за да се снабди с храна, пиене и цигари и щом е дошъл в Усогорск, това означаваше , че той тук си има познати на които се надява.
Лекарите поставиха труповете на убитите в моргата на болницата, чиято сграда се намираше точно пред прозорците на стаята на Светослав. Вечер кучетата, усетили мирисът на мъртъвците , се скупчваха пред моргата , надигаха глави и жално виеха.Сърцето на Светослав се свиваше, жалост обземаше душата му, когато си спомняше каква мъка очаква семействата на убитите и в него бавно и необратимо се роди мисълта, че животът на човека е като премръзналата клонка, удариш ли я, тя леко се чупи, че съдбата е нещо непредсказуемо, че нещастието може да сполети и най-щастливия човек, даже този, който има грамадна власт и пари и този, който се скита бездомен и беден по света. Пред едно нещо са равни хората - смъртта! И защо ли забравят това? Смъртта не прощава никому и дебне човека още от раждането му, от първото проглеждане до последното склапяне на очите му. Не са ли жестоки хората един към друг, защото не осъзнават смисъла на своя живот. За някои той е в трупането на огромни богатства и всекидневно чревоугодничество, за други в клетва и вяра в божество, за трети -във вършенето на злини към своите събратя, а за четвърти....Всъщност...няма ли си всеки човек свой смисъл в живота? Смъртта - ето найстрашното нещо ,от което се боят хората! Макар да е неизбежна за всеки човек...
Тази коварна мисъл през нощта и деня не му даваше покой, тегнеше в съзнанието му и когато сядаше край пишещата машина, за да натрака на нея прозаична статия за изсечените кубометри дървесина. Напишеше ред и спираше. Махваше с ръка с ръка, взе маше снимките на убитите от сушилнята и като се боеше да ги погледне ги сложи в чекмеджето на бюрото си.
Командировката в селището Горни Мезен бе отложена за следващия ден. Още сутринта дойдоха други цивилни милиционери от столицата на републиката Сиктивкар и се отправиха въоръжени в затоплените джипове след кавезетата, които превозваха секачите до сечищата. Предупредиха местното население за избягалия лагерник. Предадеше ли го някой на властите , щеше да получи награда. Но хората предпочитаха да сложат няколко райбери зад вратите на дървените си къщи, отколкото да отварят на непознати лица.
Днес телефонът на редакцията не звънеше и едва към обед се дочу неговият рязък “глас”. Светослав вдигна слушалката.
- Във Винденга има пожар! Вземай фотоапарата и идвай да фотографираш! - обаждаше му се негов приятел, местен поет, който работеше като склададжийски работник при българите.
- Пожар ли? Ти знаеш ли, че на мене душата ми гори? - отговори му Светослав.
- Зная за убийствата в Усогорск, братле. Вярвам, че ни си спал, но и тук има човешка мъка. Може да опитаме да измислим нещо да помогнем на хората. Те остават без дом и никакви средства за препитание.
- Разбирам...След половин час съм при вас. Може би ще ни разрешат да напишем за това във вестника и да помолим всеки да помогне с каквото може.
Близо до редакцията се помещаваше канцеларията на автомобилната школа.Светослав помоли началника й Кирил да го закара до Винденга.Кирил нацупи устни, така правеше, когато някой го помолеше за услуга, но се съгласи.
Бързо запалиха ладата и потеглиха. Пътят донякъде беше равен и пътуваха добре, но щом излязоха от селището и навлязоха в тайгата, леката кола запърпори, нещо дрънна в двигателя и той спря. Вдигна се пара. Кирил изпсува и се зае да поправи двигателя. Това не му се удаваше и той псуваше още по-настървено и започна да източва водата от радиатора.
- Какво правиш, няма да замръзне. Нали има антифриз. - успокои го Светослав.
- Ако това е антифриз, баба ми е балерина. Менте е, а не антифриз. Ще трябва да чакам някой да ме изтегли на буксир, а на тебе препоръчвам да се върнеш в Усогорск. Ако искаш, почакай с мене... Твоя работа.
Светослав почувствува как студът започна леко да го щипе по лицето, заподскача да се стопли, спря се, позамисли се и отвърна:
- Ще тръгна пеш, близо е и не ми е за първи път.
- Помисли добре. Скоро ще се стъмни.
- Тръгвам. За по-пряко ще мина през пътеката.
Като чу думите му, Кирил повдигна главата си, която беше надвесил над двигателя , и заканително махна с пръст.
- Тайга е това, а не детска градина!
- Какво те е прихванало днеска?! Ти или си луд, или...
- Хайде, де. Ще се върна с някоя кола обратно довечера или рано сутринта.
Светослав знаеше правилата на горските хора в тайгата: едно от тях беше никой никога да не тръгва сам, но ако се случи това - да носи в себе си кибрит, да е облечен топло и сухо, да има храна и брадвичка, която да му помогне не само да запали огън, но и да отбелязва пътя по който върви, за да го намерят спасителите, ако се наложи да го търсят. Всички тези неща той имаше, освен храна. Взе брадвичката от автомобила и тръгна по пътечката насреща, която мислеше, че го води към селището. Вървя така около час и трябваше вече да го наближава, да дочува хорската глъч и шума на машините и бензинопилите, защото наблизо имаше сечище, но наоколо витаеше тишина Неусетно пътечката се стесни и се изгуби, пред него имаше само тясно подобие на пътечка, направено от зверове.
Понякога от клоните излитаха птици, уплашени от присъствието му, и от дърветата се ръсеше сняг. После тайгата стихваше, заспала своя зимен сън. Това беше привидно, защото горските обитатели,усетили пррисъствието на човека , се криеха в дебрите и спотайваха.
Когато пътникът остане сам в тайгата, и особено когато се заблуди, често пъти противоречиви мисли идват в главата му и той мълчаливо заговаря сам със себе си, като че ли редом до него витае духът на друг човек, близък до него по кръв и плът, но съвършено различен по воля. Единият, Неверникът, казва:”Не трябваше да тръгваш сам. Сгреши и ще си патиш!”, а другият отвръщаше:”Няма нищо страшно! Погледни каква белоснежна красота цари наоколо!” “Почакай!”- отвръщаше другият - Не усещаш ли как те боли лицето от студ, а започнат ли да премръзват краката и ръцете ти, мисли му, загубен си!” “Усещам - отговаряше бодро оптимистът - Боли ли, това означава, че чувствувам, че съм жив!” “ А после? - продължаваше Неверникът След болката идва претръпналостта на тялото, мравки ще запълзят по него, ще станеш безчувствен, ще дойде апатията и смъртта - пустинната вечност. “”Не ме е страх, няма да се дам! “ - бодро отговаряше другият.
Човек започне ли да премръзва, лицето му побелява, поради липсата на кръв, неуспяла да се придвижи по него. Спомни си веднъж как на една автобусна спирка в Сиктивкар , където се наложи да стоят почти час, към него изведнъж се втурна непозната възрастна жена и започна с ръце да трие лицето му като говореше е на руски език с острия си местесн акцент:”Боже, боже! Колко си премръзнал, сине! Лицето ти е бяло като мляко!”
Спомняйки си този случай Светослав се усмихна. Сне ръкавиците си като постави брадвичката близо до себе си и започна силно да трие с ръце лицето си и ръцете една о друга.Минаваше час, но колкото и да се вслушваше не се чуваше никакъв звук, който да говори, че наблизо има селски живот, лаят на кучетата, гълчавата на хората, които навярно още се лутаха около пожара.
Спря се и се огледа. Не е ли много гъста гората наоколо? Тя би трябвало да бъде по-рядка и с по-млади мури..Отново в него заговориха противоположните два духа.Неверникът, боящ се за своята кожа, упрекваше:”Получи ли си заслуженото? Връщай се по-скоро обратно, докато не е паднал мракът. Надеждата успокояваше, но и в нея страхът чоплеше мислите: Ами ако... Не-е-е, все пак трябва да достигна някое селище , не мога да не достигна някое селище. И все пак...ако...” Заблудиш ли си и през пролетта няма да могат да намерят трупа ти. Представи си, че си попаднал на повърхността на замръзнало блато и започнат ли топежите на снега, ще си устанеш завинаги в мочурището.” - злокобствуваше Неверникът.
Светослав се усмихна, защото в тайгата почти нямаше пролет, вегитацията на природата ставаше много бързо, снегът се разтапяще и вече в края на май започваха дългите бели нощи, кратките дни с горещените си, които приближаваха 40 градуса и рояците комари, прииждащи от блатата. Тогава тайгата се превръщаше в царица-красавица с разнообразните си цветове и горски плодове; с обитателите си - вълци, мечки, лисици, катерички, глухари, диви патки, лещарки, тетреви...
Лятото...Има още време до него.Сега настъпваха най-суровите студове.На големите стъклени витрини на сладкарницата, някой, навярно доста премръзнал българин, беше написал на скрежа:”Къде сте, мили комарчета?”
Светослав продължаваше да върви напред, но започна да става хлъзгаво и той политна в страни , стъпи на нещо меко, рохкаво и попадна в широка яма, потъналдо шията. Нещо долу щракна и захапа петата му.Брадвичката литна и се заби в снега. Разрови снега с ръце, за да се хване за някой дънер, но напипваше само замръзнали храсти и малки клонки Знаеше, че тялото му, прегърнато от снега можеше да чувствува топлота временно и след минути, най-много след час, кръвта по тялото му щеше да е безсилна да го топли. Трябваше колкото се може по-бързо да се измъкне от ямата. С едната си ръка с последни усилия се хвана за близкия храст, после го докопа и с другата и започна да се придърпва нагоре. Можеше да успее, ако не беше приклещен долу кракът му. Ясно бе като бял ден, че беше попаднал в капан за мечки, поставен от бракониер. Капани поставяха по-бедните хора, а тези, които имаха власт, съответно с нея - и пари, ловуваха из тайгата без да се страхуват от горските надзиратели, защото общият език на разбирателството беше подкупът, и ако той не спасяваше положението идваше всесилният телефон, по който някое висше началство щеше да нареди: “Гледайте си работата, ако не искате да не я загубите. Оставете на мира нашия доверен човек!”
Ех, тази пета , притисната от острите стоманени зъбци до болка! Оставаше надеждата да си събуе обувката. Със свободния си крак натискаше върха на захапания ботуш, който леко се изплъзна, но глезените опираха странично. Опита се да се придърпа нагоре, но ръцете му закървиха от острите храсти. Не обърна внимание на това и продължи да се придвижва като се стараеше да прегърне до дъно тънките стъбла. След още едно усилие ботушът се изплъзна и остана на дъното , но поради топлотата дошла от триенетето снегът се разтопи и намокри крака му. Трябваше само минута тази влага да се превърне в лед. Напипа с коляното си корен, повдигна се с лекота нагоре, успя да обхване с двете си ръце дънера на близкия до него бор и се измъкна от ямата. Зацелува от радост хладната кора на дървото, събу чорапа си и започна да трие крака си докато почувствува болка, а после пареща топлина.
Движението и шалчето, с което обви крака си , го затоплиха още повече. Сега трябваше да запали огън и край него да дочака спасителите , ако някой се беше сетил, че се е заблудил и беше тръгнал да го търси, или да дочака утрото. Бръкна в джоба на шубата си и намери кибрита сух и невредим. Зарадва му се, както дете се радва на нова играчка. Оставаше да насече сухи клонки и да запали огън. С пръчка зарови снега наоколо , но не намери брадвичката.
Нощта в тайгата настъпи изведнъж и боровете наоколо се сляха в една обща черна и непрогледна тъмнина. С опипване затърси клонки, за да ги начупи. Това му се удаде лесно, защото студът така ги беше сковал, че те се ронеха в ръцете му. Намери във вътрешния джоб на палтото си малка хартийка, но тя овлажнена, огасна бързо и не можа да запали огъня. Освен тевтерчето си със записки той наямаше нищо друго сухо, за да му послужи за разпалка. , Скъса парче от ризата си, опита с него, но нищо не се получи. Тогава раздра тевтерчето, драсна клечка кибрит и огънят пламна с игриви пламъчета, сенките на боровете започнаха да се движат като живи наоколо. Нещо в храсталаците изпръща и шумът му заглъхна в дълбините на пущинака.
Гласът на Неверника и Надеждата мълчаха в него, като че ли бяха заспали, или очакваха да разберат какво ще стане по-нататък. Сърцето на Светослав трепна и затупка по-силно. Горящите клонки каточе ли се топяха и огънят можеше да загасне. . Светослав се престраши, нагази снега и започна да чупи клонки от боровете.
Струваше му се, че времето е спряло и едва ли ще продължи към бъдещето, но нали всяко минало е било бъдеще. Той се усмихна на мислите си. Добре. Какво ще бъде бъдещото минало?. Ще го дочака ли, ще го доживее ли?Надеждата проговори у него: И той даже шепнешком отговори:”Измъкнах се.” После тя сама задаваше въпросите и пак сама отговаряше. “Запали ли огъня? - “Запали го. Гладен си, нали? Ще потърпиш.- Ако се уплашиш и започнеш да хленчиш, няма да оживееш. Смъртта обича страхливците, отчаяните хора. Те са нейните приятели и гости. ..Виждаш и чувствуваш топлината на огъня, нали?Сега за тебе той е животът! Без него и мене ти ще бъдеш нищо в тази необятна тайга, нищо в безкрайността на вселената...
Светослав си грееше ръцете и гърдите на огъня , но отзад хладината бавно се превръщаше в сокававащ студ и по тази причина започна по-често да обръща ту гърба си, ту гърдите си към огъня. Зарови из джобовете си и намери шепички трохи, примесени с тютюн. Постави ги в устата си без да бърза да ги глътне като ги държеше дълго време там, докато се разтопиха от обилните му слюнки. Учуди се на себе си как досега не му е идвала мисъл за цигара и разбра , че страхът да остасне завинаги пленник на снежната тайга го е отвлякъл временно от страстта му към цигарите , но сега, когато се е успокоил му се искаше страстно да вдъхне тютюневия дим , и както казваха страстните пушачи, да почувствува как пари под петите му.
Тишината в тайгата го озадачи. Навярно са минали часове , а никакъв шум повече не се чуваше, даже птица не прехвръкваше. А зверовете - вълците и мечките? Къде са изчезнали те? Когато си помисли за тях, изведнъж му се стори, че някъде там, дълбоко в гората, проблясват нечии очи. От студа ли, от страха ли, по гърба му полазиха тръпки. ой се приближи плътно до огъня, взе една главня и я вдигна високо над главата си. Светлините отсреща се заковаха на място и не помръднаха. За миг се стопиха в тъмнината, но после се появиха вляво и каточели по-близо до него. Зверът вероятно проучваше човека, желаеше да се приближи до него , но огънят го спираше.
Светослав се надяваше, че никой хищник няма да го нападне край пламъците . Но огънят прегаряше и трябваше все по-далеко от него да рони клонки от боровете. Снегът се беше разтопил от топлината и някакъв метален предмет наблизо блестеше . Брадвичката! Грабна я с двете си р ъце и затича през снега към близкото дърво, от което висеше голям изкорубен сух клон. Замахна с ожесточение да сече и да троши. На земята се натрупа грамада от клони. Довлече ги до огъня, хвърли ги със скрежа върху него и пламъците започнаха да лижат с езиците си отсрещните борове.
Имаше опасност да стане пожар. Придърпа няколко пламтящи главни и ги сложи зад гърба си . Получи се така, сякаш се намира във вътрешността на огъня. Така стана по-безопасно. Вълк огън не прескача, звяр нестинар няма. Страхът бавно пробождаше със стрелата си съзнанието му и говореше с гласа на Неверника:” Обърни си гърба към огъня. Така-а-а-а. Погледни в тъмнината отсреща! Виждаш лиш там как огънчетата се движат? Това е вълк, а може би мечка. Мръднеш ли, ще бъдеш в обятията им. “Никаква мечка!” - намеси се Надеждата. - Мечките спят своя зимен сън. “Има звяр срещу тебе! Има! Той те дебне прродължаваше Неверникът, а Надеждата със своя бодър глас му противоречеше: “ Няма никакъв звяр! Той е създаден от страха , а всеки страх е приятел на отчаянието.”
Така двете противоположности - Надеждата и Неверникът , разделяха душата и съзнанието на две неравни части като по-голямата засега клонеше към Неверника. Той постигна това с помощта на илюзорните огънчета в тъмнината, които след време , изчезнаха, стопиха се в мрака, защото съществуваха само във въображението на Светослав, прокраднало се там благодарение на появилия се макар и за кратко време страх.
Гладът залази първоначално със слаба болка в стомаха му, предупреждаваше и молеше за къшей хляб, но после се превърна в тежест вдигаща се нагоре по гърлото му. Това предупреждаваше, че организмът постепенно ще отслабне, защото много енергия е отишла за затоплянето му, и трудно ще преодолее атаките на сковаващия студ , въпреки ласкавата топлина на огъня.
Светослав намери шишарка край огъня, опита се да я строши, зая да измъкне от там семенцата, но не смогна и нервно я хвърл.. Беше чувал, че мюсюлманите по времето, когато постеха , постоянно плюеха като се стараеха колкото се може по-малко от секрецията да остане в устата им и от там да не попада в стомаха, защото слюнката възбужда още повече желанието за храна. Опита се да плюе, но студът вледени слюнката му , която се размаза по устата му и веднага замръзна. Пареща болка жилна устните му.
Стори му се, че дочува човешки викове и кучешки лай. Ослуша се. “Блажени са верующите!” - помисли си той - “Халюцинация.Остава да видя, че някой ми носи луканка, нарязана на тънко и горещо кафе с коняк!”
Виковете се дочуваха още по-ясно и отчетливо:” Ехе-е-е-еййй!” - крещеше с пълно гърло някой.
Светослав смъкна ушанката си, за да чува по-добре , но за негово съжаление виковете затихнаха. Изглежда хората тръгнаха в обратна посока. Той сложи ръцете пред устата си т като фуния, пое дълбоко въздух, така че даже се задави от дима, и изрева с пълно гърло:” Охо-о-о-оуу! Тука-а-а-а-ааа. “ Отсреща никой не отговаряше. Настъпи тягостна тишина. Нарушаваше я само пукането, идващо от върхарите на боровете, причинено от студа. Но изведнъж виковете се дочуха още по-ясно и отчетливо, за проктлятие отново се загубиха, сякаш съдбата се подиграваше и Надеждата и Неверникът си играеха на криеница. Пламъците на огъня се смаляваха , горещите борини постепенно се превръщаха в тлеещи въглени , но Светослав не помръдваше към смалената купчина с клони. Дотегна му да мръзне, макар да беше край огъня, и в него се породи желанието да тръгне по пътеката, която отново започналия да вали сняг затрупваше. Скоро щеше да я заличи и с това да угасне е надеждата за спасение. Безразличието гонеше всякакви негови мисли и той със затъпен поглед гледаше как огънят загасва, но изведнъж се сепна и завика като луд: “Глупак съм! Идиот съм! Говно съм!!!” - и после сам на себе си говореше:”Трябва да живея
, трябва! Не бива да загина в тази снежна пустиня! Защо? Искам да живея! Макар и просяк да бъда, но да живея, да дишам, да ми е топло... Утре, когато просветне денят, ще се измъкна. Чувствувам мирисът на спасението...”
След тези мисли Светослав жадно и страстно започна да хвърля последните клонки от купчината върху огъня и когато ги привърши, взе брадвичката и започна да сече отсрещната тънкоствола борика , която след няколко удара се струполи направо върху огъня, запали се и плачевното й цвъртене наруши мрачната и студена тишина.
Стана топло. Горящата борика разнасяше своя специфичен и приятен аромат , който напомняше идиличния уют на ц ърковен храм по време на празник. Наблизо се дочу радостен кучешки лай и скимтене. Постепенно той се увеличаваше и ставаше плътен и мощен. Много познат... Сърцето на Светослав трепна. Радостното вълнение пълзеше като буца по гърлото му, в очите му се появиха сълзи, но този път не от дима на огъня или студа, а от надеждата, породена от това, че наблизо има живо същество, че то е може би на Лорда. Да. На Лорда. Няма друго куче в света, което да има такъв омайващ глас!
И ето че откъм тъмнината към огъня се стрелна едрото и черно тяло на кучето, спря се в краката на Светослав, заскимтя, хвърли се към лицето му и облиза брадата му. Светослав го сграбчи и от очите му рукнаха сълзи.
3
Изминаха няколко дни, времето омекна и врабчетата доволни зацвърчаха по дърветата. Светослав лежа два дни в болницата, на третия го изписаха. Бяха измръзнали само петите и пръстите на краката му и от тях се отлющиха няколко парчета кожа, оголиха болезнено стъпалото му, но сръчните превръзки и мехлемите му помогнаха да стъпва и ходи с леко накуцване. Предписаха му да стои още няколко дни вкъщи и да избягва ходенето извън затоплените места.
Светослав взе пишущата машина от редакцията и продължи да работи вкъщи, но това продължи само два дни и на третия не издържа и отиде на работа, където ухилен до уши го посрещна фотографът Лео. Поздрави го за това, че се е спасил от бялата смърт и се пошегува като му пожела винаги щом пътува из тайгата да си носи термос с греяна ракия или коняк. Шегата беше неуместна, тъй като тайгата и суровият климат не възприемаха пияниците; от алкохола организмът временно се затопляше, мускулите на тялото се разхлабваха, рефлексите за защита от студа намаляваха , след това човекът можеше да се унесе в дрямка и да се вкачани от студа.
Светослав беше поставил снимките на убитите милиционери в чекмеджето на бюрото си, увити във вестник, но не ги намери. Когато попита Лео, той вдигна неопределено рамене и мълчешката се притули във фотолабораторията като се оправдаваше, че има много работа, но всъщност презаснимаше порнографски снимки от шведски списания. Веднъж в разговор на чашка с приятели Светослав подочу, че в селището имало нелегални публични домове, но това не го впечатли, защото всъщност всяка квартира на горяните, се беше превърнала в неофициален публичен дом, където се приютяваше за дълго време по някое момиче от Сиктивкар и околностите; денем спеше, хранеше се обилно, пиеше водка и коняк “до козирката”, а вечер обслужваше и задоволяваше сексуалните нагони на стопаните си.
През една зима в селището Благоево от петия етаж на жилищен блок се хвърли русокоса красавица и по чудо оцеля, понеже падна върху пряспа от сняг и отпадъци. Говореха се разни слухове за случая: че пет-шест човека се наредили на опашката за секс-услуга, че
момичето било пияно и” сгрешило” прозореца с вратата, че дошъл редът на свръх-надарен “жребец” и то се уплашило.
Суровата зима, горещото лято и честите магнитни бури, не действуваха отрицателно на южняците от България, различни по националност - българи, турци, власи, каракачани, евреи. И в най-големия студ те ходеха гологлави, сякаш искаха да покажат перчемите си, щръкнали от студа, черпеха с водка местните си приятели и приятелки и в края на краищата, възникваха спорове, придобили национален характер от естеството кой народ най-добре пие като препирнята се решаваше натурално - кой най-добре се бие. Тогава изпъкваше отговорът на първия въпрос с това кой най-добре се бие , защото най-добре налагаше другия с юмруци този, който издържаше голямото пиене, не губеше равновесие и можеше да да нанася съкрушителните си удари целенасочено по челюстта на противника си, за да го натика под масата или да го строполи на пода където лежеше до отрезняването си..
В селището се появяваха скитници, които руснаците наричаха “бомжове” или “бичове”, те. БИЧ - бивш интелегентен човек. Те бяха по-злощастни даже от безстопанствените кучета, защото животинките издържаха на сковаващите студове, хората се отнасяха по-ласкаво към тях, отколкото към скитниците. Бомжовете нямаха паспорти, никъде не се регистрираха по адрес и обикаляха огромната страна в търсене на хляб и нещо силно за пиене. Спяха където намерят - по улиците, до кошчетата за боклук, в каналите....
Такъв скитник Светослав срещна веднъж във входа на жилищния блок, в който живееше Гогов. Беше привечер и лампата на стълбището мигаше и разливаше бледожълтата си светлина върху олющените стени. Забави крачките си и проследи бомжа, който с люлееща се походка приближи невзрачна врата на третия етаж, боядисана със цвят “слонова кост” , и позвъни. Вратата се отвори широко и в очертанията й се появи едър мъжага по потник , под който изпъкваше голям корем така, че се виждаше пъпът му. Стопанинът постави дланта си на главата на бомжа и избръщолеви с пиянски глас:” О-о-о-о, Вова, влизай!” От вътрешността на апартамента се разнесе музика и женски кикот, сякаш някой гъделичкаше под мишниците смеещото се до задавяне момиче. Вратата се затвори, кикотът заглъхна и Светослав бързешком се запъти към апартаментчето на Гогов , което се намираше по-нагоре. Там той разбра, че един от началниците ще пътува за тайгата на селището Горски Мезен и че ще се намери в джипа местенце за него. Гогов го покани на чашка водка , отказа му, стисна му ръката за довиждане и заслиза бавно по стъпалата надолу, но се стъписа и прилепи гръб о стената.
Отдолу запъхтяно тичаше фотографът Лео. Както винаги през рамото си беше преметнал чантата с фотоапаратурата. Светослав си помисли, че той идва при Гогов, но фотографът спря пред вратата през, която влезе бомжът и позвъни. Отвори му отново мъжагата по потник, но този път отвътре не се дочуваше женски кикот, а само неразбрани думи и звуци , близки до стонове.
У Светослав се породи желанието да разбере кои хора обитават квартирата, в която сега бяха бомжът и Лео. Придобитият му журналистически интерес да търси непознатото , “да си пъха пръста там, където пари” , прерастна в любопитство. Знаеше, че постои ли още няколко минути тук, любопитството щеше да се превърне в страст и нямаше да мръдне от мястотото си, докато не открие загадката на тази квартира. Да стои в коридора му се виждаше тъпо, защото нищо не се дочуваше отвътре. Не можеше да влезе като неканен гост. Искаше му се само да научи името на стопанина на апартамента, а после подробностите сами щяха да се изяснят. Ами...работата е проста. Трябваше да слезе до пощенските кутии, които се намираха на приземния етаж и щеше да разбере от номера на апартамента кои хора живеят в него. Спусна се зарадван надолу. Когато стигна там, трябваше да се разочарова. Пощенските кутии отдавна не се използуваха и вратите на повечето от тях висеха като обесници. И все пак, кой живееше в апартамент 85? Махна с ръка и си тръгна. Трябваше поне да легне в постелята рано и да бъде бодър за следващия ден. След няколко крачки едва не се сблъска с Андрей.
- Абе ,редакторе, дето не те сеят, там никнеш!
- Бях при Гогов да го питам дали има транспорт. Утре ще пътувам за Горни Мезен.
- И аз отивам при него. Тръгвай с мен. После ще се прибираме вкъщи заедно.
- Не ми се иска. . Не ме привлича този човек. - отговори Светослав, но като се сети, че Гогов може би знае кой живеее в 85-и апартамент, добави: - Чакай, ще дойда. Не ми е по мерака, но...
- Ти да не мислиш, че и на мене ми се ходи при него, но няма как, пратил човек да ме извикат спешно. Нали знаеш, магарето за какво го търсят? Само за работа.
- Да вървим, не ми е до шеги...
Дълго време натискаха електрическия звънец пред вратата на Гогов, но той не я отваряше. Най-после резето щракна и отсреща се показа ухилената му физиономия.:
- Бях на дупка, бе братлета. В клозета. Пардоне, прощавайте.
- Ти си бил голям дрисльо, бе мъж!,- рече сопнато Андреий, избута го от вратата и без покана влезе в коридора.
- Заповядайте! - угоднически ги покани Гогов. - С какво да ви гощавам. ?
- Боза ще пием, лопуш ще ядем. - сопна му се Андрей. - Кажи за какво ме викаш!
- То не става така. Седнете! Ще си поговорим като приятели. На бати ви Пандо ножът е допрял до кокъла. Вярвам, че ще ме разберете, иначе ще ми “духнат под опашката” Какво се пулите, не ме ли разбирате - ще ме изгонят от хубавата ми длъжност.
Светослав бутна Андрей по гърба и той влезе в стаята и седна край масичка, отрупана с бутилки, неомити чинии и чаши. Изпиха по глътка коняк, но Гогов мълчеше. Андрей вече нямаше търпение и хвана Гогов по запотената брадичка, по която се стичаха капки коняк.
- Хайде, казвай какво има!
Гогов отпи голяма глътка, облиза устнните си с език и отвърна:
- Пешо Чокелека ударил кавезето си и утре няма да може да пътува...
- По-нататък?
- Андрейчо, т рябва да го смениш с твоята кола.
- С моята бракма?! Спирачките отказват.
- Спирачките отказват, но ти няма да ми откажеш, нали?
Андрей го погледна остро в очите изпи и каза:
- Това не е да караш автобус с разголени полякини по пътя за Златните пясъци!
Гогов се ухили до уши:
- Не е. Бараби ще возиш. Те са мъжки момчета, които...
- И тях майка ги е раждала. Защо да рискувам живота им? Със спирачките съм зле. Разбираш ли? Защо се правиш на дръж ми шапката?
- Феродото ти хич го няма... Дребна работа. Пък и защо си мислиш само за лошото? То няма да стане. Имаш да изминеш някакви си стотина километра до делянката. Ти си майстор на волана и ще се справиш.
Андрей захапа долната си устна, въздъхна и махна с ръка:
- Добре. Съгласен съм ,но ти ми обещай, че ще направиш основен ремонт на моята бракма!
- Обещавам. Всичко обещавам. Ако искаш, ще ти пиша курс повече.
- Слушай, тиквеник! Пиши на баба си курс повече!
С това разговорът приключи, но доволният от резултата му Гогов искаше да угоди с нещо на гостите, ровеше се из кухнята, тюхкаше се и най-после радостно възкликна и постави на масата тъмно шише.
- Опитайте божественото питие “Рижски балзам”!
Това беше тип водка, обилно наслоена с билки, които й даваха особено приятен вкус и аромат. Обикновено сместа прибавяха към водката, но Гогов предложи да опитат натурално. Макар Андрей да бързаше, близна от чашата. Позаб авиха се и Светослав между другото попита кой живее в 85-и апартамент. Като чу въпроса Гогов скочи от стола възторжено:
-Как? Не знаеш ли?! Там от три месеца живее кавказецът Марат. Много хубав човек! За него дефецит няма. Каквото му поискаш, ще намери. Даже от пиле мляко ще намери...
Когато говореше за кавказеца лицето на Гогов се топеше от удоволствие, очите се свиваха в орбитите и блестяха.
- Ако искате, веднага ще ви запозная с него.
- Бързам. По-добре ми дай ключа за ремонтния цех. - каза Андрей.
- Защо?
- Трябва да се опитам да пооправя спирачката.
- Не може. Забранено е да се влиза нощем в цеха.
- А да се пътува с неизправна кола, разрешено ли е? Така ли пише в твоите книги?
Гогов се нацупи недоволно, но подаде ключа на Андрей. Светослав леко дръпна Гогов за рамото:
-Беше обещал да ни запознаеш с Марат.
- Вие правете каквото искате. Аз заминавам. - каза Андрей и след малко се дочуха стъпките му надолу по стълбището.
...Гогов продължително звънеше на вратата на Марат, но никой не отговаряше отвътре. С начумерено лице , без да се сбогува със Светослав, тръгна нагоре по стълбището, но вратата се отвори и в очертанията й се показа едрата фигура на Марат. Личеше си , че беше пиян.
- А-а-а, Гога, влизайте!
- Водя със себе си гостенин.
- Влизайте!Твоят приятел е и мой приятел. Твоите приятелки също са мои приятелки...в леглото..Ха-ха-ха!
Апартаментът беше двустаен. Още от вратата се виждаха закачени по стените мечи кожи, а подът бе застлан с мек килим. Хазаинът махна с ръка да не си събуват обувките. Покани ги в кухнята като се извини, че стаите са много разхвърляни, че не било чисто там и...всъщност кухнята е майка на всяко ядене и пиене. Затвори плътно вратата, откъм стаите леко се дочуваха вопли. Марат усили звука на масивния касетофон и воплите продължиха оттам.
-Слушам секс-музика. Тя ми пълни душата.
Въпреки тези думи Светослав наостри слух. Не може и из стаите да има магнетофони, от които да се дочува секс-музика. Марат се оказа бъбривец и разказа биографията си:Бил родом от Северна Осетия, мюсюлманин бил, но повече вярвал в Бога-пара, защото той бил всесилния на земята, а оня се разпореждал с небето. Парата е нещо повече от властта, защото и самата власт може да се купи с пари. Тук плащали повече, затова и дошъл. Впрочем, пари можело да се изкарат навсякъде, но тук било по-спокойно и ченгетата не били така придирчиви, каквито са във вътрешността на Русия.
Излиянието на Марат бе прекъснато от лек стон, този път идващ от другата стая. Марат погледна кисело Гогов, после двусмислено- Светослав. Гогов каза с пресъхнало гърло:
- Светослав, да си ходим. Ще дойдем друг път.
- Късно е вече. - добави Марат и увеличи звука на касетофона.
1.
анонимен -
Most powerful&cost effective SEO service in world get up to 100K backlinks now!
30.01.2012 10:34
30.01.2012 10:34
Get up to 100000 forum backlinks with our backlinks service & massive targeted traffic Get amazing web traffic using superb backlink service today. We are able post your marketing post up to 100’000 forums worldwide, get thousands of backlinks and large targeted web traffic in shortest time. Most affordable and most powerful service for web traffic and backlinks in the world!!!! Your post will be published up to 100000 forums worldwide your website or blog will get instant traffic and massive increase in seo rankings just after few days or weeks so your site will get targeted long term traffic from search engines. Order now: <a href=http://xrumerservice.org>backlink service</a>
цитирай
2.
анонимен -
backlink checker backlink service
31.03.2012 21:35
31.03.2012 21:35
heya dimitarjulev.blog.bg admin found your site via Google but it was hard to find and I see you could have more visitors because there are not so many comments yet. I have found website which offer to dramatically increase traffic to your blog http://xrumerservice.org they claim they managed to get close to 1000 visitors/day using their services you could also get lot more targeted traffic from search engines as you have now. I used their services and got significantly more visitors to my site. Hope this helps :) They offer most cost effective <a href=http://xrumerservice.org>backlinks</a> Take care. Jason
цитирай
3.
анонимен -
get #1 rsimple seoankings with simple plugin without being affected by any Google Updates
04.11.2012 02:50
04.11.2012 02:50
Would you like to discover the secret how I’ve achieved multiple number 1 ranking positions for my wordpress website with simple seo plugin without being affected by any Google Updates?
And how you can get same results for your dimitarjulev.blog.bg wordpress site and finally start to get tons of laser targeted traffic from search engines and get lot more sales...
I’ve set up a webpage where you can see my results (they’re impressive) and discover how I did it all here:
http://best-wp-seo-plugin.com
Now it’s important to note it’s got nothing to do with directories or article marketing or link building.
It’s just a simple plugin I used on my site, one which you can use on your dimitarjulev.blog.bg website to help boost your rankings as well.
Find out more here:
http://best-wp-seo-plugin.com
цитирайAnd how you can get same results for your dimitarjulev.blog.bg wordpress site and finally start to get tons of laser targeted traffic from search engines and get lot more sales...
I’ve set up a webpage where you can see my results (they’re impressive) and discover how I did it all here:
http://best-wp-seo-plugin.com
Now it’s important to note it’s got nothing to do with directories or article marketing or link building.
It’s just a simple plugin I used on my site, one which you can use on your dimitarjulev.blog.bg website to help boost your rankings as well.
Find out more here:
http://best-wp-seo-plugin.com
Търсене
За този блог
Гласове: 10