След като погребаха тялото на Андрей в България Маргарита и Елина повече не се върнаха в Коми. Светослав събра покъщнината им в дървени сандъци и я изпрати в България по горяни , които вече бяха приключили личните си трудови договори и си заминаваха за родината. Привършваше и неговият срок. Предлагаха му да остане да работи като редактор още няколко месеца, но той отказа. Бързаше да се прибере при съпругата си в Москва и стори това през ноември 1980 година. Смилиха се над него московските български големци, които отговаряха за българите работещи в Съветския съюз и го назначиха във вестник “Вечна дружба”, чиято редакция се намираше на самия център в Москва , срещу паметника на великия руски поет А.С. Пушкин. Заплатата му не беше голяма , а много малка, четири пет-пъти по-малка от тази на номенклатурните кадри, изпратени от Партийния дом в България.
Заплатата беше малка, но работата - голяма. Три-четири пъти повече той ходеше командировки, отколкото номенклатурчиците и все по затънтени краища на Узбекистан, Сибир, Туркмения, Украйна и Кавказ, там, където работеха българските строители по изграждането на газови станции, жилищни блокове, болници, детски градини, училища.
А облажените журналисти посещаваха специално подготвени за целта места, които имаха повечето ураджийски характер, и в столиците на републиките. Там те нощуваха в хубави хотели, а Светослав намираше приют сред работниците по бараките и олющените общежития. Хранеше се с храна, каквата самите те ползуват, но затова пък имаше възможността да опознае повече хора , обикновени, добри и лоши и от различни националности, да види и радост, и мъка, да спечели дори приятели.
Предлагаха му командировки до Коми,но той отказваше и началниците му мислеха, че му е отръснало там и поради това отказва. Искаше му се да види старите си познати Марат, Владимир Илич, Джора, даже баба Ефросина и Коровин, но се боеше от възкръсванетo на тежката мъка, която преживя в суровия Север.
През лятото на 1981 година му се роди син и на въпроса на жена му още от родилния дом, как да го нарекат, той развълнувано назова името Андрей. Съпругата му се съгласи, името беше звучно, хубаво, славянско. Първата дума, която произнесе малкият Андрей беше на български език - “Татко”.
Когато синът му навърши две години пътуваха със самолет от Москва за Варна, където почиваха двадесетина дни и той можа да прескочи до селцето на Андрей, но не можа да открие Маргарита и Росица. Отпътували някъде, но къде - никой не можеше да му каже. Откри гроба на приятеля си. Не беше буренясъл, над него имаше даже цветя. Кой ли се грижи за него? Старата му майка месец след смъртта му бе починала. И за това никой не можеше да му каже. Постави цветя на гроба и се прибра във Варна при съпругата и детето си. През този ден морето беше бурно, небето - облачно., но въпреки това малкият Андрейчо припкаше по пясъка и се опитваше да напише на него първата буква на азбуката - А.
Край на първа книга
==================================================================
ЗА АВТОРА И КНИГАТА МУ
Змийско кълбо се опитва да разплете авторът в едноименния си роман-трилогия, който се състои от трите книги: “Заскрежени сълзи”, Гюрза” и “ Не убивайте лебедитете!” Авторът прави скромен опит да разкрие голямата драма , разиграла се в края на двадесетия век, когато се раздроби една грамадна страна, какъвто беше Съветският съюз, когато милиони хора имащи една несбъдната надежда , я загубиха, когато първите станаха последни и много от последните - първи. Когато хората десетки години трупаха спестявания като отдтеляха пари от последния си залък ги загубиха, за да забогатеят бързо други. Загубилите са известни, спечелилите - също. Тогава къде изчезна вярата човешка? Обикновен журналист, не номенклатурен кадър, без всякакви привелегии , попада в “змийското кълбо” от престъпници, облечени във власт, някои от тях- изключително интелектуални, а други - тъпи, цинични и алчни до безобразие. Борят се за власт, за да трупат пари, ишмат ли пари, властта за тях е спечелена за дълъг срок.
Ще разплете ли авторът “ змийското кълбо” или ще бъде задушен и отровен от него? Това ще стане известно в края на третата част на трилогията.
Димитър Михайлов е завършил специалността българска филология във Великотърновския унивирситет “Св.Св. Братя Кирил и Методий”. Шестнадесет години е живял и работил в бившия СССР: Коми, Москва и Одеса. Като журналист е обиколил десетки селища в тогаващните републики - Коми, Руска, Украинска, Туркменска, Узбекска, Чеченско - Ингушска, Молдавска, Кабардино-Болгарска, Дагестанска и Арменска. Роботил е като редактор на многотиражен вестник, платен читалищен деятел, бил е литературен сътрудник, редактор и завеждащ отдел на вестник. Трудил се е в селското стопанство в младежко звено, по строителните скели , бил е даже началник- склад и складов- работник, пазач, пиколо, закупчик на отпадъчна хартия, мениджър по външна търговия, учител и нощен възпитател в дом за деца и юноши.
Освен трилогията “Змийско кълбо” Димитър Михайлов подготвя за печат още три книги:
“Вампирясалото село”, “ Палачът” и “Екстрасенсът”.
